Море от лица….
Поемам си дълбоко дъх… и скачам.
Навсякъде са. Толкова много. И различни.
Всяко белязано от времето по свой си начин.
Опитвам се да ги видя, там вътре в тях да видя…
Да позная болката им, да се усмихна на радостта им…
Плувам сред море от лица. Поглеждат ме. Дали ме виждат?
Познават ли моето лице? Виждат ли сълзите и раните?
Усещат ли усмивките и изненадите? Кое лице виждат?
Това, което аз реша ли?
Морето никога няма да пресъхне,
а лицата стават все повече и повече.
Познати. Непознати. Уникални.
И продължавам да плувам…
