Представяме ви още един разказ в играта ни за най-вълнуващо предложение за брак, като този път ще се пренесем извън границите на България в романтичните околности на Maria Wörth, Австрия. Специално и за феновете на Volkswagen 🙂

Ако и вие искате да спечелите в нашата игра за предсватбена фотосесия, споделете ни вашата история!

Здравейте,

Първо малко предистория.

Заедно сме от почти 2 години. През това време, макар да сме малки още (аз съм на 21г, той е на 25 г), успяхме да изградим заедно един прекрасен дом (да, наистина сами и с помощта на приятели и роднините ни). Когато започнахме всичко беше само на замазка (който е правил ремонт ще разбере колко работа е това). Аз все още уча във Варна в „Икономически университет-Варна“, а той завърши бакалавър в „Технически университет-Варна“. И така въведението свърши, нека започне същинската част.

Мисля, че предложението, което ми беше отправено беше поднесено по най-романтичният начин.

Понеже и двамата сме любители на автомобилите (volkswagen) и в Австрия всяка година се провежда най-голямото събиране на такива автомобили. Oрганизирахме се с група приятели и отидохме. Пътя е около 15 часа, но със спиранията отива и повече. Преди тръгването ни, той е споделил на част от групата за намерението му, понеже ние отиваме за първи път, а част от тях са ходили доста пъти и могат да дадат предложение за мястото.

Бяхме там 5 дни. Обикаляхме доста. Изживяването е върховно.
Последния ден преди тръгването ни отидохме на разходка до Maria Wörth. Мястото е приказно. Представлява едно райско кътче на брега на езерото. Има кей и от там развеждат туристите с корабчета. Има също и една много красива църква. Беше точно по залез.

Един от приятелите ни ни накара да отидем до едното от кейчетата за да ни снима. Аз естествено застанах в поза за снимка, докато той постоянно се опитваше да ме завърти към себе си. Накрая успя!

И ми каза „Сега ще направя нещо, което може би изобщо не очакваш“ и падна на колене с въпроса „Ще се омъжиш ли за мен?“. Аз съм страшно притеснителна, изчервих се щялата и се вцепених. Стоях така поне 2-3 минути, докато всички викаха и чакаха отговор. Казах „ДААААААА“, камбаната заби (явно някой ни е видял). Отделно от това едното от корабчетата зад мен тъкмо се връщаше с туристи, които си бяха изкарали телефоните и снимаха.

Беше уникално, приказно. Всеки път , когато го разказвам и треперя от вълнение. Имаме и заснето клипче, но няма как да се прикачи. Мисля,че снимката говори достатъчно колко много го обичам.