С поредния разказ в сватбената ни игра нашите най-нови участници, Силвена и Виктор, ни пренасят в романтична Италия! Разходете се с тях из малките градчета на юг, докоснете морето, сладоледа и част от изненадите, които всеки от нас таи в себе си 🙂

Разгледайте и другите истории за сватбени предложения и не забравяйте да гласувате, за да определим при кого ще отидат наградите ни – предсватбена фотосесия или отстъпка от сватбените ни пакети за 2018г.

Ако и вие искате да спечелите в нашата игра за предсватбена фотосесия, споделете ни вашата история!

Здравейте,
Нямам много дар слово, но ще се опитам да пресъздам настроението и емоциите на моето предложение за брак. Казвам се Силвена, моят годеник Виктор, познаваме се от доста години, но той все намира начин да ме изненада.

Беше началото на октомври, а аз в средата на месеца имам рожден ден, та моят бъдещ съпруг, тогава приятел, ми сподели, че е взел самолетни билети за някъде, но няма да ми каже за къде, за да бъде изненада под предтекст, че са подарък за рожденият ми ден. Дойде деня на пътуването и на летището вече нямаше как да не узная на къде отиваме.

Дестинацията беше Италия…южна Италия. Зарадвах се разбира се, но ТОЙ през цялото време ме убеждаваше, че мястото не е нищо особено, че няма къде да излезем, нито къде да вечеряме, може да ни е скучно и куп обяснения, които да ме наведат на мисълта, че няма да се случи нищо особено. Кацнахме в Бари, той се беше погрижил да си наемем кола до градчето, в което щяхме да спим, а именно едно малко градче на морето, което завинаги след тази екскурзия ще остане в съзнанието ми, като най-хубавото място на света – Polignano a Mare. В екскурзията беше съчетал любимите ми неща- морето, животинките и сладоледа. Първи ден от нашата екскурзия започна с пътуване до Фазано – градче с чудесна зоологическа градина, която препоръчвам. Разхождахме се с кола покрай всевъзможни свободно движещите животни… страхотно изживяване. После минахме през друго приказно италианско градче – Алберобелло, а там освен приказната архитектура се насладихме на най-вкусния сладолед.

След този вълнуващ ден, дойде време за същинската част. Беше по залез слънце, ние се разхождахме по топлите улици на нашето градче, докато стигнахме до една скала с прекрасна гледка към морето и към самия град сякаш изваян от скали. Стояхме си спокойно, докато не чух странното изречение „искаш ли да се снимаме“ (ТОЙ мрази да се снима). Снимахме се.. дойде време да тръгваме, тръгнах напред и когато след секунда се обърнах, той вече беше на едно коляно… беше си намислил дълга и прочувствена реч, а аз толкова се вълнувах, че нищо не чух (после го карах да я повтаря). Бях много щастлива, така и до днес. Вече имаме дата за сватба и тя е 02 септември, а това малко топло градче в Италия носи прекрасни спомени в главата ми, всеки път когато се върна там.
P.S. Нещо смешно: Моят годеник толкова добре беше помислил за всяка подробност, че дори, за да носи пръстена заедно с кутийката през целия ден, е накарал един шивач да му пришие вътрешен джоб на якето и то не къде да е, а под мишницата, за да не успея да го видя или усетя и да разваля всичко. Но когато отива да си вземе якето, няколко часа преди да отпътуваме, шивачът, подавайки якето, с гордост казва: „Гледай, гледай и каква голяма лепка съм ти зашил да не изпадне пръстена“… а тази лепка, наподобяваща лепка на детски пантофки, сами се сещате какъв звук издава и така „великият“ джоб не влезе в употреба, за да няма изживявания от сорта на… чакай чакай малко само да си отлепя джоба:)